Чудех се колко много се променяш, когато се събудиш на едно друго място, в един друг свят. Отдавна исках да видя Москва, такава безгранична и многолика, каквато я описва светът. И когато слязох в този град реших, че не искам да си тръгвам. Бях толкова запленена от атмосферата на града, че снимах, през дъждовния прозорец на автобуса, всичко, което се движеше с траекторията на пътя. Аз не съм космополитна личност, обичам си земята и живея безнадеждно влюбена в страната си. Но още с първата глъдка руски въздух, великолепието на този град ме остави безмълвна. Всяка сграда дишаше в епохата, в която е създадена. Тук ставаш свидетел на всички отминали времена в които градът се е раждал, умирал и прераждал. Можеш да се пренесеш в средновековието със светата обител Св. Василий Блажени и да онемееш пред деветте параклиса и техните куполи. Тук след няколко минутно въртене, успях да ги хвана в кадър всичките.
По-късно с учудване откриваш, че московските символи на социализма са също толкова пленителни, а петолъчките им достигат облаците.
И модерната Москва- такава, каквато я вижда човека през 21 век.
Няколко образа на Вечния град...Градът на седемте хълма.
Първа спирка: Кремъл... To be continued.
Някои от снимките са взаимствани от интернет пространството, тъй като много от моите не се получиха поради дъжда , който валеше.
0 коментара:
Публикуване на коментар