Нестинарка...по залез слънце. Вдигнала към небето иконата на св. Константин и Елена. Чуват се само гайда и тъпан. Босите й крака едва докосват жаравата, а в следващия миг бързо обхождат целия обреден кръг от въглени.
Танцува решимо- вдясно, напред и назад, кръстосва ръце над себе си, а после... пророкува.
Древен тракийски ритуал или стар християнски обичай, обожествяване на слънцето или молитва за благоденствие, мост между миналото и бъдещето... Посредник ли е огъня между двата свята- земния и небесния? Магия ли е танцът на българската нестинарка?
0 коментара:
Публикуване на коментар