Тази вечер не ми се прибира,

а ще тръгна по старите улици.

Себе си с грим и маска намирам

и танцувам зад забравени кулиси.

Този танц- не е ли твоя измислица?

Играя дните си- в соло, сама.

Исках да бъда априлска вълшебница,

а превърна ме в твоя стена.

Тази нощ си събувам обувките,

и ги хвърлям в ъгъла на завесата.

Пускам косата си, смъквам и фибите,

имам последна роля- Арлекино с принцесата.

После- поклонът ми. Уморена от гримове.

От домино черно, костюми, декор.

Боса излизам - взимам и себе си,

по-нова си тръгвам от този затвор.