Безкрайно сухо четиво... за мен. Реших да хвана най-непретенциозното книжле, което ми грабне окото на пръв поглед и се оказа, че няма да разбера нищо ново и повече за света и живота от това, което съм разбирала до сега. Нито ще намеря интересна история, която да ми напълни появяващите ми се, понякога, скучни минути от ежедневието.

Типична случка от живота на компютъризирания индивид в наше време, който намира най-лесния и достъпен начин да  превъплъти себе си във виртуално уравнение и то неравенство. Казва неща без да носи отговорност какво ще последва на следващия ден, защото знае че във всеки един момент може да прекрати и изключи своя тайнствен образ от пространствения високотехнологичен "всемир" . 

Началото е винаги предизвикателство, краят -душевно ограбване. Лекарството винаги се оказва химера.

В края на седмицата, като идеален завършек, получих най-после своите 40 минути безвремие. Първите  пробягани 40 минути от 6 месеца насам. Светът навън беше чист, тих и идеално дъждовен. Въздухът след дъжд е многократно йонизиран. Предава величие. Имах си и състезател с велосипед

Без да искаме станахме и свидетели на случайна сватба.
Моите четиридесет минути нирвана. В зелено. И добавено бяло :)

Мисля, че когато човек не знае как  да говори със себе си, по−добре е да замълчи...

По- удобно е да говорим на другите, да говорим ЗА себе си, за другия, за утре−то, за миналото...

Да търсиш одобрение  отвън е като да засадиш дърво и да чакаш друг да ти го прекопава, защото не знаеш точно как се копае. Аз садя дървета, правя планове за бъдещето, праволинейна съм в себе си... Задавам си гатанки и откривам няколко отговора. Избирам суперсложния от тях, ако не приляга− го сменям. 

Обичам фютърсаунда на утрешния ден и на по−следващия.

И не говоря с миналото...Иначе, никога няма да посадя дърво :)

Много обичам света... Да съм навън, сред пространството, природата и хоризонтите. Но понякога харесвам и бездействието си в някое кътче на своя дом... отварям някоя недочетена книга, пускам любима музика в ушите си и... дишам сред четири стени. 
"Моят дом е моята крепост."
Колко уютен, красив и практичен може да бъде нашия дом?
На този въпрос може да ми отговори една талантлива, креативна и нестандартно идейна дизайнерка с многообразност от концепции за домът през 21 век.
Яница Георгиева и Avangard Engineering.
Ако някога решите да смените облика на вашия дом, всекидневната ви може да изглежда така...

или така...

...а кухнята ви по този начин :)

Може да бъде в червено...

или да е в гланцово бяло.

... а ето го и моето местенце :)
Бих си довлякла този удобен стол-легло

... точно до тези огромни прозорци... включвам една книжка веднага в действие и представата ми за безвремие придобива нови измерения.

А какво ни казва самата авторка на всичко това... ще си позволя да я цитирам.

"Едиственото, което ми остава да направя е – С работата си като интериорен дизайнер да направя така, че  тази естетика и красота да е част от вашия живот!"

Обичам да пия чай... Има нещо толкова простоистинско в това да си смесиш изсъхналата тревичка и да посипеш с вода. Преди обичах липата, а най-много да я мириша. Така един ден самата аз станах доказателство в една теория за сетивността ни и осезаемостта на нещата от заобикалящия ни свят. Да, теорията на практика се оказа вярна, само че теоретика забрави да си направи най-важния извод от цялата работа. Последиците... Сега вече не пия чай от липа и мисля да си сложа щипка за нос като дойде пролетта. Но за сметка на това се случи, че сама преоткрих друга теория.
Тази, че когато не искаш да правиш разни неща и все пак от любопитство направиш съвсем мъничко от тях, се случва онова същото простоистинско нещо, което прави деня ти някак си по-различен.
Пак започнах да виждам сутрините си през терасата. И пак всяка сутрин да вдишвам същия онзи морски въздух, който те кара да се чувстваш супер зареден. Онази любима песен пак ми е любима...
Затова не се отказвайте от любимите си неща. Аз не се отказах от чая :) Просто го смених.