вторник, 6 януари 2015 г.

2014 vs. me



Танцува ми се! През 2014 си обещах следващата година да бъде моят танц. Изиграх го... донякъде. Научих се да спирам за да разбирам неразбираемото. Няколко пъти изгубвах себе си. Вслушвах се в гласа на невинните и заспивах с детски смях, понякога и със същите детски сълзи. Себеотдадох се.
Изтрих няколко необмислени пориви, наранявах, съжалих...Поучих се от непреживяното.
Продължих да танцувам и запомнях.
Влюбих се за пореден път в детето си.
Молих се... за другите и за себе си. Преоткривах се в много неизиграни роли. Раздавах се ...без "защо" и без "колко". Радвах се и плаках със себе си.
Говорих с любими хора- на яве, на сън и пред иконостаси.
Изтанцувах своята 2014... на пръсти!



понеделник, 1 декември 2014 г.

"Лекарство против северния вятър"... или как човек изневерява на себе си



Безкрайно сухо четиво... за мен. Реших да хвана най-непретенциозното книжле, което ми грабне окото на пръв поглед и се оказа, че няма да разбера нищо ново и повече за света и живота от това, което съм разбирала до сега. Нито ще намеря интересна история, която да ми напълни появяващите ми се, понякога, скучни минути от ежедневието.
Типична случка от живота на компютъризирания индивид в наше време, който намира най-лесния и достъпен начин да  превъплъти себе си във виртуално уравнение и то неравенство. Казва неща без да носи отговорност какво ще последва на следващия ден, защото знае че във всеки един момент може да прекрати и изключи своя тайнствен образ от пространствения високотехнологичен "всемир" . 
Началото е винаги предизвикателство, краят -душевно ограбване. Лекарството винаги се оказва химера.


понеделник, 14 юли 2014 г.

Йонизатор за душата


В края на седмицата, като идеален завършек, получих най-после своите 40 минути безвремие. Първите  пробягани 40 минути от 6 месеца насам. Светът навън беше чист, тих и идеално дъждовен. Въздухът след дъжд е многократно йонизиран. Предава величие. Имах си и състезател с велосипед




Без да искаме станахме и свидетели на случайна сватба.
Моите четиридесет минути нирвана. В зелено. И добавено бяло :)



четвъртък, 26 юни 2014 г.

Моят фютърсаунд

Мисля, че когато човек не знае как  да говори със себе си, по−добре е да замълчи...
По- удобно е да говорим на другите, да говорим ЗА себе си, за другия, за утре−то, за миналото...

Да търсиш одобрение  отвън е като да засадиш дърво и да чакаш друг да ти го прекопава, защото не знаеш точно как се копае. Аз садя дървета, правя планове за бъдещето, праволинейна съм в себе си... Задавам си гатанки и откривам няколко отговора. Избирам суперсложния от тях, ако не приляга− го сменям. 

Обичам фютърсаунда на утрешния ден и на по−следващия.



И не говоря с миналото...Иначе, никога няма да посадя дърво :)



неделя, 27 април 2014 г.

За хората тип "artist". Part 3

Много обичам света... Да съм навън, сред пространството, природата и хоризонтите. Но понякога харесвам и бездействието си в някое кътче на своя дом... отварям някоя недочетена книга, пускам любима музика в ушите си и... дишам сред четири стени. 
"Моят дом е моята крепост."
Колко уютен, красив и практичен може да бъде нашия дом?
На този въпрос може да ми отговори една талантлива, креативна и нестандартно идейна дизайнерка с многообразност от концепции за домът през 21 век.
Яница Георгиева и Avangard Engineering.
Ако някога решите да смените облика на вашия дом, всекидневната ви може да изглежда така...


или така...

...а кухнята ви по този начин :)



Може да бъде в червено...


или да е в гланцово бяло.


... а ето го и моето местенце :)
Бих си довлякла този удобен стол-легло

... точно до тези огромни прозорци... включвам една книжка веднага в действие и представата ми за безвремие придобива нови измерения.



А какво ни казва самата авторка на всичко това... ще си позволя да я цитирам.

"Едиственото, което ми остава да направя е – С работата си като интериорен дизайнер да направя така, че  тази естетика и красота да е част от вашия живот!"

сряда, 29 януари 2014 г.

Ще си сложа щипка за нос :)

Обичам да пия чай... Има нещо толкова простоистинско в това да си смесиш изсъхналата тревичка и да посипеш с вода. Преди обичах липата, а най-много да я мириша. Така един ден самата аз станах доказателство в една теория за сетивността ни и осезаемостта на нещата от заобикалящия ни свят. Да, теорията на практика се оказа вярна, само че теоретика забрави да си направи най-важния извод от цялата работа. Последиците... Сега вече не пия чай от липа и мисля да си сложа щипка за нос като дойде пролетта. Но за сметка на това се случи, че сама преоткрих друга теория.
Тази, че когато не искаш да правиш разни неща и все пак от любопитство направиш съвсем мъничко от тях, се случва онова същото простоистинско нещо, което прави деня ти някак си по-различен.
Пак започнах да виждам сутрините си през терасата. И пак всяка сутрин да вдишвам същия онзи морски въздух, който те кара да се чувстваш супер зареден. Онази любима песен пак ми е любима...
Затова не се отказвайте от любимите си неща. Аз не се отказах от чая :) Просто го смених.


събота, 23 ноември 2013 г.

Първа спирка: Кремъл

Москва е градът на колелата :))), само че там има всякакъв вид градски транспорт, но не и велосипедисти. Градът има пет транспортни пръстена, като най-вътрешния е разположен около известния Кремъл. Кремъл буквално означава крепост или укрепена част  на града. Намира се в центъра на Москва, до емблематичната за града, река. Дори разглеждана само отвън, крепостта  е невероятна и  пленяваща. А вътре всичко е толкова... историческо. Градена е първо от дърво през Средновековието, опустошавана от големия Московски пожар по времето на Иван Грозни и наново изграждана от камък. След октомврийската революция е пребоядисана в червено, така си остава и до днес. Кремъл е изграден във формата на триъгълник с множество кули, разположени по стените на крепостта. След продължителното осъзнаване, че вървя по земята на това емблематично кътче на света, идва и припряността да мина по всеки ъгъл, да видя всяка сграда от всичките й страни. Искаше ми се да снимам дори и кошьовете за отпадъци. А ужасните вятър, дъжд и намръщено време по никакъв начин не успяха да навредят на хипер доброто ми настроение, само пречеха на фотоапарата да си свършва работата.




Кремъл е бил домът на руските царе, на съветските управляващи, а сега и на руския президент. Днес е исторически комплекс от няколко православни храмове, паметници, музеи и дворци.Трябва ти поне един ден да прочетеш историята на целия Кремъл, и сигурно една седмица да го видиш в пълнотата му.

Започваме от площад Революция и Червения площад.
Тук се намира Държавният исторически музей с невероятната си архитектура и богатството си от 5 милиона музейни обекти. Пред музея е паметника на Георгий Жуков, руски маршал, командвал и печелил исторически битки през Втората световна война. Скулптурата е символистична- Жуков потъпква с коня си нацистките символи, и е изградена по начин наподобяващ изображенията на Св.Георгий, потъпкващ змията. Обичам монументи. Особено конници. Независимо дали са символи на отминали отричани времена. Има нещо мистично и толкова истинско в такива скулптури на личности, раждали историята.








Непосредствено до Историческия музей е Нулевия километър на града, а зад него се издигат Възкресенските врати, построени през 16-ти век за да посрещнат една чудодейна икона.



Пред самите врати има малък параклис на Иверската икона. Посрещат ме св. Петър и Павел. А на върха стои ангел с руски православен кръст в ръката. Рускияt кръст е с три напречни линии, като най-долната е наклонена и символизира смъртта на св.Андрей, разпространил християнството в Русия.



 Преминавам през портите и пред погледа ми веднага се разкрива красотата на храм Св. Василий Блажений. За моe съжаление ареала около храма беше отсечен и заграден поради тържествата  за празника на града. Същото беше и положението с мавзолея на Ленин. И разглеждахме само отвън.




А история за храма... Следващия път:)

Template by:

Free Blog Templates