Мисля, че когато човек не знае как  да говори със себе си, по−добре е да замълчи...

По- удобно е да говорим на другите, да говорим ЗА себе си, за другия, за утре−то, за миналото...

Да търсиш одобрение  отвън е като да засадиш дърво и да чакаш друг да ти го прекопава, защото не знаеш точно как се копае. Аз садя дървета, правя планове за бъдещето, праволинейна съм в себе си... Задавам си гатанки и откривам няколко отговора. Избирам суперсложния от тях, ако не приляга− го сменям. 

Обичам фютърсаунда на утрешния ден и на по−следващия.

И не говоря с миналото...Иначе, никога няма да посадя дърво :)