Обичам да пия чай... Има нещо толкова простоистинско в това да си смесиш изсъхналата тревичка и да посипеш с вода. Преди обичах липата, а най-много да я мириша. Така един ден самата аз станах доказателство в една теория за сетивността ни и осезаемостта на нещата от заобикалящия ни свят. Да, теорията на практика се оказа вярна, само че теоретика забрави да си направи най-важния извод от цялата работа. Последиците... Сега вече не пия чай от липа и мисля да си сложа щипка за нос като дойде пролетта. Но за сметка на това се случи, че сама преоткрих друга теория.
Тази, че когато не искаш да правиш разни неща и все пак от любопитство направиш съвсем мъничко от тях, се случва онова същото простоистинско нещо, което прави деня ти някак си по-различен.
Пак започнах да виждам сутрините си през терасата. И пак всяка сутрин да вдишвам същия онзи морски въздух, който те кара да се чувстваш супер зареден. Онази любима песен пак ми е любима...
Затова не се отказвайте от любимите си неща. Аз не се отказах от чая :) Просто го смених.