Играя си

Единайсет секунди-късче въздишка,

откраднато безвремие- и тишина.

Ненужни въпросителни пак си поставям.

Отговор нямам. Не мисля. Крещя.
Живота си бавно зашивам, 
душата си цяла тихо лепя.

Да помня клишета за сбогом неискам,
да забравям желания днеска не ща. 

Любов не поставям, а дишам в неравенство,
и точки не слагам, в копнежи- боля.

И желание нямам да бъда  вежливата...

Удивителни слагам напук във началото

на твойте абзаци, а после- мълча.

Играя си с думите- на петолиния, 

в черно- създавам, в червено - пестя.

Единайсет изчакани, откраднати мигове, сутрин

написана-  с главна буква, с молив избелял.

Живея от нежности, лъжливо облечена,

твоя сън- исихия ... при мен догорял.