Винаги ми се случва сутрин, като отворя очи да искам да погледна през щорите. Следва ускорително излизане на тераса, вдишване на сутрешен морски въздух и любуване на познатите хоризонти. Странно е как, едни и същи неща, могат да изглеждат различно, когато светът ти и огледалното ти аз стават различни. Правя си сутрешно кафе, а то сякаш е по-черно. Тръгвам пеша за работа, а улиците са сякаш по-уютни. Играя с Палавко навън, а детската площадка е по-детска. Пускам любима песен, а тя е сякаш по-любима. Заспивам вечер уморено, а заспиването е някак си по-отмарящо. И все си мисля за влакове... Сякаш всичко любимо се закача за мен и ме следва неуморно за да ми е добре на душата. А влакът е тръгнал от онази точка, когато просто един миг от три минути е променил цял свят. И е донесъл мирис на липа...
После за миг разбираш, че времето е спряло, а влакът се движи по релси, които не стигат до никоя гара...
Сутрин е пак същото... Въздуха отново е морски и пейзажа също. Улиците- пак безкрайни, любимата песен е станала безразлична, а заспиването- просто миг от тъмнината.
0 коментара:
Публикуване на коментар