Различно еднакви

Ние с теб едва ли си приличаме...
Аз имам пълен куфар с вдъхновения
и нося цветна рокля от мечти.
Предлагам и ванилов крем от спомени
и шарено дайкири за разкош.

А ти с прашка се целиш във времето
и безспирно плетеш самота.
Имаш странна тайфа от приятели-
"Аз не искам", "Не мога", "Не ща"

Аз пък бягам по пурпурни покриви
и пускам безброй хвърчила.
Дръзко подгонвам и вятъра,
нахално с дъжда да поспоря дошла.

Ти пък сядаш доволно на моите стихове
и дръзко ми казваш "Какво от това?"
"Давай, на ход си. Или играя с царицата.
При нас няма реми." - и кръстосваш крака.

И аз пак идвам такава- засенчила сенките,
ненапила любови, капризна душа
Дялкам си същите каменни мостове,
към теб-  важно- особен до мен- различно- една.